Кюстендил - овощната градина на България
Кюстендил е ситуиран в южната част на Кюстендилската долина, върху делувиален скат и ниските тераси на дребната река Банщица (десен приток на р. Струма), която тече през града, както и нейният по-малък приток – р. Колушка. Непосрествено южно до Кюстендил се издига хълмът Хисарлъка, представляващ извънредно североизточно отклонение на Осоговска планина. На територията на града бликат голям брой топли минерални извори с лечебни свойства, съсредоточени в разлома, разделящ планината Осогово от Кюстендилската долина. Изворите (общо 40 на брой) са каптирани в общ контейнер. Дебитът им е 35 л/сек, а минералната вода при каптажа е с температура 74° С° (една от най-горещите в страната).
Харманли - по пътя за Цариград
Местните естествени условия предопределят сполучливо развиване на земеделие от дълбока античност до наши дни. Водещ селскостопански бранш за града и неговата местност е овощарството (предимно ябълки, череши и сливи). През годините Кюстендил се обособява в най-големия център по зарзаватчийство в страната. Не инцидентно си печели прозвището „ Ябълковата градина на България “. Топлите минерални извори благоприятстват за практикуване на оранжерийно зеленчуково произвеждане. В Кюстендил е построен първият парник за развъждане на зеленчуци в България (1930 г.).
Наред с обичайното земеделие, локалният стопански профил е показан и с лека и преработваща индустрия: дърводобив, произвеждане на обувки, трикотаж, конфекция, детски играчки, опаковки, произвеждане на алкохолни питиета, хлебопроизводство, печатарство и консервна индустрия. В града има предприятия за произвеждане на силови трансформатори, битово и кухненско обзавеждане и дограма. През последните години се развиват хотелиерството и туризма. Във визитната си карта, Кюстендил е показан като балнеоложки и туристически център с национално и интернационално значение, археологически и архитектурен резерват, първоначален пункт за туризъм и ски-спорт в планината Осогово.
Мистичното село Шишенци - дом на самодиви
Кюстендил е един от градовете в България с най-дълга история, наред с Пловдив, Стара Загора, Варна, София, Несебър и други. Благоприятният климат, горещите извори, плодородната долина, естествените запаси от Осогово и близката Конявска планина, оживените пътни връзки и особеностите на локалния ландшафт (хълмът Хисарлъка), са все фактори спомагащи за приемствеността на селищните обичаи на Кюстендил в продължение на 8 000 години. Наличните данни свидетелстват за съвсем двехиляден непрестанен градски живот. Градът е прочут в историята под имената: Пауталия, Улпия Пауталия, Пауталия Аврелий, Велбъжд, Константинова баня, Ълъджа (Илиджа), Баня, Коласия, Кюстендил.
Археологическите открития отнасят началото на поселищния живот към новокаменната и каменномедната ера (VI – IV хиляди пр.Хр.). В региона на днешния град при строителни работи са открити оръдия на труда на няколко места. Присъствието на най-ранните известни жители в Кюстендилската долина - траките датира от края на бронзовата ера (втората половина на II хилядолетие пр.Хр.). При археологическо изследване на терена на днешната поликлиника са открити следи от селищен живот от желязната ера (след 1200 година пр.Хр.). По тези земи са известни тракийските племена пеони, агриани, дентелети и други Най-многобройно от тях е племето на дентелетите. По-късно цялата област приема неговото име - Дентелетика. Предполага се, че през V - IV век прочие Хр., привлечени от лековитите минерални извори, траките основават населено място, което бързо се разраства и трансформира в родов център на дентелетите. Това населено място приема тракийското име Пауталия, което съгласно някой създатели значи „ изворен град “, „ бликащи извори “. По своята значителност Пауталия е от величината на известните тракийски градове Сердика, Бесапара, Кабиле, Виза, Ускудава и други и като тях резервира тракийското си име след римската агресия. Находките от доримския интервал разкриват високо развиване на стопанския, политическия и културен живот на локалното тракийско население. Случайно открити монети, украшения, керамика, останки от металодобив и металообработване, както и следи от предримски градежи демонстрират, че Пауталия играе забележителна роля във взаимоотношенията на племената, населяващи долините на р. Струма, р. Вардар и р. Морава. А 
съществуването на голям брой оброчни плочки (на Тракийския конник и др.) край минералните извори дава индикация за съществуването на важен паметен център (в подножието на „ Хисарлъка “), който намира последователност и през идващите столетия.
Икономическото развиване на Пауталия се дължи на плодородието и благосъстоянията на Кюстендилското поле и околните планини. Развити са земеделието, овощарството, лозарството, металообработването, бронзолеярството, железообработването и други На базата на занаятите се развива и търговията. Добрият обществено-икономическия статус на Пауталия дава подтик в развиването на поселищния живот в градската територия. Възникват редица кастели, прерастващи по-късно в градове (Германея при Сапарева баня) или по-малки селища, като Спортела (дн. гр. Рила), Спинопара (дн. с. Коняво), Каристорум (дн. с. Копиловци) и други
Освен със здрава укрепителна система, необятни улици (с колнадни портици и настилка от огромни гранитни блокове) и храмове, добре уредената Пауталия е снабдена и с богати здания (обществени и частни) с мозайки, бани (на повърхност от 3000 м²), канализационна система и други На територията на днешния град са непокътнати забележителен брой археологически монументи от Пауталия. В това число влизат: елементи от градска крепостна стена, древен комплекс с римска баня, публични и частни здания, антични улици с магазини и други
Към втората половина на IV в. върху намиращия се южно от града рид (Хисарлъка), където е ситуиран акрополът на Пауталия, е построена крепостна стена. Така градът се снабдява с втора цитадела, която има форма на погрешен многоъгълник с размери 117/175 м и повърхност 2,12 ха. В разнообразни браншове на крепостната стена са ситуирани четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две врати и пет потерни. Главната и най-широка врата е на източната стена, покрай основния път. Крепостната стена, според от терена, има разнообразни ширини от – 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Техниката на строеж е opus mixtum. Многобройните и разнородни археологически находки приказват за непрекъснатото и дълготрайно потребление на крепостта през късната древност и средновековието. Преустроена при византийския император Юстиниан I (527-565) и функционираща по време на Първата и Втората българска страна, крепостта „ Хисарлъка “ е съборена от османските завоеватели през XV в. Днес паметникът, трансформирал се през годините в знак на Кюстендил, е отчасти реставриран и изцяло социализиран. Възстановена оптимално близо до истинския си тип (благодарение на вещата интервенция на арх. Юлий Фърков, родом от Кюстендил), разположената измежду живописна околност цитадела се обрисува като един от най-интересните и посещавани исторически монументи в България. В писмените извори от Средновековието името Велбъжд, което произлиза или от старобългарското наименование за " камила " или е с етимология от старославянското " бел водач ".
Материално удостоверение за съществувалия през средновековието деен нравствен живот в епископския център Велбъжд намираме в непокътнатата до наши дни старинна черква " Свети Георги ". Храмът се намира в кюстендилския квартал Колуша в подножието на планината Осогово. Колуша (средновековното село Коласия) е седалище на кюстендилския митрополит по времето на Османската империя. Според архитектурните особености на църквата и наскоро разкритите средновековни фрески във вътрешността ѝ, датирането ѝ се отнеся към края на Х - началото на XI век. Днес църквата е със статут на народен монумент на културата. Освен че има огромна археологическа, художествена и историческа стойност, паметникът съставлява най-старатадобре непокътната средновековна черква в Югозападна България.
През 1018 година българската страна пада под византийска власт и Велбъжд е включен в рамките на Византийската империя (за 186 год.). За града и региона от времето на византийското робство съвсем няма писмени сведения. Известно е единствено, че към средата на XI в. настъпват обилни етнически и демографски промени, дължащи се на настаняването сред Средец и Ниш на огромен брой печенеги. Свидетелство за това са някои топонимични названия, непокътнати и до през днешния ден. Смътни мемоари с именит темперамент за нахлуването на печенеги във Велбъждския край се съдържат в апокрифния роман „ Видение на оракул Данаил ", където се приказва за „ каган Михаил ", който след победа на печенегите намира избавление във Велбъжд.
През византийското господство и по-късно във Велбъждска област се популяризират богомилството и павликянството. Като косвени свидетелства за съществуването на богомилско население по тези земи се сочат непокътнатите и до през днешния ден топонимични названия, каквито са имената на селата Кутугерци, Богослов, Еремия, Илия, Недокръщеница (западно от Осоговската планина) и други Въпреки това градът продължава да бъде значим епископски център. В епископските описи от времето на император Алексий I Комнин (1081-1118) велбъждският свещеник е упоменат на трето място след тези на Кастория и Скопие и преди средецкия.
Велбъжд е и значим административен и икономически център. Като средище на огромна и плодородна област развива оживена търговия, за което свидетелства интензивното монетно послание. От града и покрайнината произлизат многочислени находки от монети, сечени при императорите Алексий I Комнин (1081-1118), Мануил I Комнин (1143-1180), Андроник I Комнин (1183-1185), Исак II Ангел (1185-1195) и Алексий III Ангел (1195-1203).
Велбъжд още веднъж става част от българската страна при ръководството на цар Калоян (1197-1207) през 1204 година,когато е високомерен от българската армия. И по време на Второто българско царство (XIII – XIV в.) градът продължава да е един от значимите административно-стопански и епископски центрове. Значението му като духовно средище е очебийно и от римския папа Инокентий III (1198 - 1216). Чрез своя легат, представител на апостолическата черква в България, той изпраща палиум на епископите Анастасий Велбъждски, Сава Преславски и на търновския архиепископ Василий Търновски. Епископ Анастасий Велбъждски играе дейна роля в сключването на унията с Римокатолическата черква по време на царуването на цар Калоян (1197-1207). Споменат е в Бориловия синодик (началото на XIII в.), дружно със своите приемници - епископите Епифаний Велбъждски и Димитрий Велбъждски.
През този интервал Велбъжд се радва на огромен стопански подем. В покрайнините му и по скатовете на планината Осогово се експлоатират разнообразни рудни залежи — основно за извличане на цветни метали и желязо. Привлечени са да работят опитни рудари, така наречен „ саси “ - преселници от Средна и Западна Европа. Добре развито е керамичното произвеждане и обичайните земеделие и отглеждане на животни.
Възползвайки се от неизгодното вътрешно и външно състояние на България при започване на XIV в., сръбският крал Стефан II Милутин (1282–1321) нахлува по долините на реките Вардар и Струма и превзема Велбъжд, който за години попада под сръбска власт и въздействие. На 28 юли 1330 година, в борба край Велбъжд сред българската армия, водена от цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330) и войската на сръбското кралство Рашка, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321-1331), българите претърпяват проваляне, а българския цар е тежко ранен и три дни по късно умира.
Към средата на XIV в. в Югозападна България се образува ново държавно образувание с център Велъбжд отпред с семейството на Деяновци (Драгаши). Родоначалник на Деяновци е севастократор и диктатор Деян Драгаш. Владенията на неговите синове Йоан Драгаш и Константин Драгаш се простират сред реките Вардар и Струма, а за столица е определен основният град на региона Велбъжд. При Константин Драгаш деспотството има огромно териториално 
уголемение, само че изпада във взаимозависимост от Османската империя. Деспот Константин Драгаш умира дружно с Крали Марко (също османски васал) през 1395 година, сражавайки се на страната на Баязид I в борбата при Ровине против влашкия държател Мирчо Стари. Последен държател на Велбъжд е Юсуф (или Стефан), евентуално помюсюлманчен наследник на Константин Драгаш. Княжеството и неговата столицападат дефинитивно под османска власт към 1427 година След покоряването му градът е наименуван Кюстендил, по името на Константин Драгаш, съгласно практиката на османските завоеватели да посочват завладените градове по името на последния християнски държател.
Историята на Кюстендилския край и града през първите години на османското иго не е осветлена добре от писмените извори. Предполага се, че последният кюстендилски държател Юсуф взе участие във войната за трона сред синовете на султан Баязид, на страната ма Мохамед против Муса, като след успеха на Мохамед обезпечава на княжеството успокоение. Това продължава евентуално до края на живота на Юсуф. През третото десетилетие на XV в., евентуално през 1427 или 1428 година, локалните българи възстават против османската власт, вследствие на което османските войски, предвождани от бейлербея на Румелия Турхан паша, завладяват града и срутват крепостните стени. Кюстендил става административен център на Кюстендилския санджак, най-големият в провинция Румелия (в него влизат тогавашните константинови земи), който включва 14 каази (околии): Кюстендилска, Радомирска, Дупнишка, Петричка, Мелнишка, Дойранска, Тиквешка, Велешка, Струмишка, Радовишка, Щипска, Кратовска, Враняшка и Кривопаланска.
С разрушаването на крепостните стени градът се освобождава от обичайните рамки на античната и средновековна фортификационна система. Постепенно е наложена радиалнокръгова система на обмисляне на уличната мрежа. Обособяват се махали по вяра и занаят със свои храмове, бани, дюкяни и т.нат. Голяма част от велбъждските черкви са преустроени в джамии, а друга част (раннохристиянски храмове и средновековни църкви), на правилото на приемствеността, резервират своята сакралност като се преобразуват в оброчни места и оброчища.
По време на османското иго Кюстендил резервира митрополитския си трон. След завладяването на града от османлиите Велбъждската епископия е преименувана на Коласийска, защото седалището на нейния архиерей се реалокира в прилежащото населено място Колуша с митрополитска черква „ Свети Георги ". Има догатки, че по-късно епископският център се е преместил в близкото на Кюстендил село Слокощица, където и до през днешния ден стоят останките от манастир и средновековни църкви. През обособени интервали коласийският свещеник обитава и в Лесновския манастир край Кратово и в Щип.
През XV - XVI в. Коласийската епископия се загатва в източниците още като Банска и Кюстендилска. До 1557 година е под юрисдикцията на Охридската архиепископия, а през интервала 1557-1766 година - в състава на Печката патриаршия. Територията на Коласийската епископия обгръща Кюстендилско, Краище и Пиянец, Кратово, Крива паланка, Щип и Радовиш, Радомир и Сирищник (без региона на Дупница, който в административно отношение влиза в Кюстендилския санджак, само че духовно е зависещ на самоковския митрополит). След 1766 година Коласийската епископия е преобразувана на Кюстендилска епархия със седалище в Кюстендил и бива подчинена на Цариградската патриаршия.
Българското население в Кюстендилския край не се помирява с робската реалност и при всеки комфортен случай прави опити да се освободи. Появяват се хайдушки дружини, а локалното население е в подготвеност да посрещни и подкрепи австрийските войски, който неколкократно доближават до Кюстендил по време на войните против Османската империя. Населението на града на два пъти (през 1690и 1737 г.) вижда европейски християнски войски, само че насладата е къса, а очакванията напразни. През 60 – 70-те години на XVII в. по отношение на австротурските войни Кюстендил е укрепен с крепостна стена, изобразена върху гравюра на холандския художник Якубос Хоревайн (около 1690 г.).
След почналото разлагане в Османската империя през втората половина на XVIII в. тогавашният богат и хубав административен и балнеолечебен център стартира бързо да се трансформира в недодялан османски град с преобладаващо турско население и ориенталски образ. Видът на Кюстендил от XIX в. е изключително колоритно предаден от кюстендилеца Георги Ангелов – Друмохарски в неговата монография за града: „.....при входовете му.....тичаха булюци безступански псета и проходящите человеци редко изминаваха царския път без заплаха......когато се влизаше вечер, человека обземаше огромен боязън от неприятна среща, тъй като по това време единствено турците-деликанлии с ятагани на пояс скитаха из тъмнините....денем градът се виждаше в самата му реалност: улици тесни, криви, калдъръми развалени, трапове, локви, цялостни с нечистотии и мърсотии.....купове тор...топли води тук-таме разлени по улиците, гъсти мъгли от изпарения, джамии с високи минарета, текета, полусрутени, грозни, тъмни капища и турски гробници, обградени с пармаци и пред всяка фурна доста псета, гладни, с хлътнали очи, очакващи коматче самун.... “
През Възраждането градът стартира бързо да се развива и разраства, като една от аргументите за това е повишаване броя на християнското българско население, привлечено от опциите за практикуване на търговия и занаятчийство. Добра визия за образа на Кюстендил през този интервал добиваме и от описанията на редица пътешественици. През 30-те години на XIX в. минава френският геолог Ами Буе, който разказва Костендил като оживен град с 5000– 6000 поданици българи и мюсюлмани. Има много джамии, една часовникова кула и огромен брой 
дюкяни, като доминират оръжейниците и ковачниците. Има и няколко бани с минерална вода. Според свидетелства на посетили града през 1859 година американски мисионери, в него има 15 хиляди поданици, половината турци, а останалите българи. Според друга статистика от 1866 г в. Кюстендил има 1300 турски къщи с 6000 души, 600 български къщи с 3600 д., 150 еврейски, 60 черкезки и 30-40 на роми, власи и други народности.
Първото българско учебно заведение в града е намерено през 1821 година в двора на черквата „ Св. Богородица “. Първи учители в него са Захари дядо Стоицев, който идва от Самоков, само че е родом от село Сапарево, иконом поп Стоян и Васил Абаджията от село Баня (дн. гр. Сапарева баня). През 1849 година върху основите на остарялото учебно заведение е построено ново, непокътнато до през днешния ден. Принос в развиването на образователното дело в Кюстендил имат Христо Ив. Крантов от Дупница, учителствал в града през 1844 година, Никола Тонджоров от Самоков (1849 г.), Н. Буботинов (1866 г.), Тодор Пеев (1868 – 71 г.), който вкарва аналитико-сиптетичния способ на образование, даскал Д. Стоянов, преподавател в Долномахленското учебно заведение при черквата „ Св. Димитър “, Й. Ковачев (1873 г.) и други През 1860 година в Кюстендил се открива първото девическо учебно заведение, като първа учителка е монахинята Пелагия, а през 1863 – 66 година в него учителства Р. Барак, по чиято самодейност се основава първото женско сдружение в града. През 1869 година учителят Тодор Пеев основава читалище, чийто пръв ръководител е възрожденският деятел Георги А. Друмохарски.
През Възраждането Кюстендил се оформя и като един от центровете, изиграли забележителна роля в националноосвободителните битки в Югозападна България. В близките планини работят хайдушките чети на именитите Ильо челник и Румена челник, една от дребното жени-войводи в българската история. Постепенно хайдутството минава в проведена революционна битка за национално избавление. През 1872 година учителят Тодор Пеев основава скришен революционен комитет. Негова легална форма е „ Касапското сдружение “, формирано през 1873 година по самодейност на Г. Друмохарски и Д. Македонски.
По стичане на събитията Кюстендил е последният български град, паднал под османско иго и един от последните освободени.Това става с помощта на навременната интервенция на Ильо челник, на въстаническите сили на Симо Соколов от Трънско и решаващата помощ на съветски войски - IV-ти улански Харковски полк. Кюстендил е освободен на 17 януари 1878 година Турците и черкезите напущат града. Сформирано е краткотрайно градско ръководство, а за комендант е назначен подпоручик Николай Савойски. Щабът на съветския боен отряд, командван от генерал-майор Майендорф, полковник Ертел, подполковник Задерновски, е настанен в представителната за времето си Емфиеджиева къща в махалата Лозенец (Баглък), през днешния ден превърната в музей.
През следосвобожденския интервал Кюстендил продължава да бъде занаятчийско и комерсиално средище. Образуват се занаятчийски сдружения – през 1896 година е учредено Производително обущарско съдружие „ Съединение “, през 1912 година с френски капитали е издигната предачница за вълнени прежди, с локални и непознати капитали се построяват няколко тютюневи склада, пораждат и други производства. Като цяло индустрията през този интервал е едва развита, показана от няколко дребни предприятия, в които доминира ръчният труд. За сметка на това доста развиване претърпява селското стопанство, което в действителност дефинира стопанския образ на региона. Утвърждава се овощарството, изключително производството на сливи и ябълки. Кюстендилските плодове получават добра оценка на международни изложби и национални изложения. През 1929 година в Кюстендил е открита сложна станция по зарзаватчийство (впоследствие Институт по овощарство) с регион на деяние Югозападна България.
След Освобождението архитектурният образ на Кюстендил се трансформира радикално. Първият градоустройствен проект на града е направен от чешкия проектант Лубор Байер (проектантът на следосвобожденска Стара Загора). Строят се красиви и представителни публични и частни здания. Първата забележителна социална постройка е тази на Педагогическото учебно заведение, която оказва въздействие върху планирането на града (днес в нея се обитава Общината). Сред частните постройки изпъкват къщите на: В. Попниколов, Ив. Страдалски, Хр. Славейков, Д. Бойчев и други Най-впечатляващата и внушителна постройка от интервала сред двете международни войни, освен за Кюстендил, само че и за цялата страна, е постройката на новата църква „ Св. Мина “. Построена е през 1934 година в съседство със остарялата възрожденска черква " Свети Мина " по план на проектант Антон Торньов. Средствата за построяването ѝ са събрани напълно от дарения. По своята архитектура храмът е смален пример на църквата " Свети Александър Невски " в София.
И след Освобождението кюстендилци не престават да дават своя дан в националноосвободителното дело. В края на XIX в. началото на XX в. в Кюстендил действа пограничен пункт на ВМОРО, основан по самодейност на Гоце Делчев. Пунктът служи за изпращане на облекло, оръжие, литература, както и за база за отправяне на помощни погранични чети за битка с турците и непознатата агитация. Има и настояща куриерска работа, която обслужа революционните канали на организацията. Пунктът приключва своето битие след 19 май 1934 година
При експлоадирането на Балканската война през 1912 година 132 души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
С идването на националната власт, след преврата от 9.09.1944 година, развиването на Кюстендил претърпява коренна смяна. От аграрно-занаятчийско средище градът се трансформира в индустриален център. Извършва се огромна индустриализация, при която се построяват огромни предприятия: кондензаторен цех, оптикомеханичен цех, трансформаторен цех, завода за кухненско съоръжение, обувен цех, „ Винпром “, консервна фабрика, цех за прежди и други Структуроопределяща роля в локалната промишленост имат електротехническата и електронната, машиностроителната и металообработващата индустрия. През 1986 година в Кюстендил работят: 8 завода, 2 комбината, 1 фабрика, 1 мина и 14 промишлени предприятия. Основна метаморфоза се прави и в селскостопанското произвеждане. Извършва се реорганизация и в обичайния аграрни бранш – овощарството, което продължава да заема водеща роля (до 65% от селскостопанската продукция на района). Засаждат се големи масиви с череши, ябълки, круши и други
Икономическият напредък на Кюстендил и потребността от работна ръка провокира масирани заселнически талази от близките и по-далечни села. В резултат на повишаването на механичния приръст, а и на естествения, популацията на града стартира бързо да се усилва: 1956 година - 20 025 ж.; 1965 година - 37 707 ж.; 1975 година - 48 239 ж.; 1985 година - 54 196 ж. Вследствие се разраства и територията на самия град. Извършва се огромно строителство, оформят се модерни жилищни комплекси: „ Запад “, „ Румяна челник “, „ Герена “, „ Бузлуджа “. Редица стъпки се вършат и в благоустрояването на Кюстендил, изключително откакто става областен център (1959 г.). Изграждат се публични здания, които оформят новия образ на градския център: художествена изложба „ Владимир Димитров – Майстора “, постройка на трагичния спектакъл, кино, хотел-ресторант и други Реставрират се голям брой възрожденски къщи, както и здания и уреди от антична Пауталия и феодален Велбъжд, които са оповестени за архитектурен и археологически резерват.
Инфо: www.svetimesta.com
